ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
23.11.2013 г., 22:39 ч.

Деца 

  Поезия » Гражданска
538 0 5

Те са вяра и страх,
пътя наш продължават,
от любов или грях,
Бог искрица им дава.

И ги хвърля на смет
от житейски неволи,
дава малко късмет,
две ръце - да се борят.

Две нозе - да вървят,
и в душата им – птиче,
сак надежда из път,
и сърце - да обичат.

Болка скрита в смеха,
куп уроци във джоба,
грешки - за да растат,
и палто от тревоги.

Дава им дълг един
като карма - синовен,
който с радост плати,
се преражда, в любови...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Алипиева! Не се заяждай с детето. То, е само на 15 години и общо взето, като всички деца реагира чистосърдечно, така както децата го правят, когато им хареса нещо.
  • ПРИЯТЕЛ БЕЗКРАЙНО МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕКРАСНИЯ ТИ КОМЕНТАР ЗА МОЕТО СТИХОТВОРЕНИЕ!!!! НЕ ЗНАЕШ КОЛКО ЩАСТЛИВА МЕ НАПРАВИ!!! С ЦЯЛАТА СИ ДУША ТИ БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!ТИ СИ НАПИСАЛ ВЕЛИКО СТИХОТВОРЕНИЕ!!!!!
    С МНОГО УВАЖИНИЯ!!!!!!!
  • Харесах!
  • !!
  • Изключително красиво!!БРАВО!!!!!!Отведе ме в един толкова интересен, различен и красив свят!!!!Макар и да е трудно доста често, според мен абсолютно всичко си струва за любовта!!!!!!!!!!!!
    МНОГО МИ ХАРЕСА!!!НАИСТИНА ЩЕ ГО ЗАПОМНЯ!!!!
    МОИТЕ ПОЗДРАВЛЕНИЯ ТАЛАНТЛИВ ЧОВЕКО!!
    С МНОГО УВАЖЕНИЕ!!!!!!!
Предложения
: ??:??