меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
8.01.2007 г., 13:37 ч.

децата 

  Поезия
781 0 5

Слънцето прогаря синевата,
облаците се прозяват мълчаливо,
но защо това небе не е щастливо
и е готово да се срине над тълпата?

Дъжд вали - небето плаче,
безплътни сенките умират на асфалта,
стрелката мъртва обикаля циферблата,
потънала в безвремие, едва-едва се влачи...

Тъжни пламъци се плъзгат по лицата,
само очите на децата са щастливи,
само в тях туптят сърцата
и само те се смеят, живи.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??