Децата ни умират неживели,
децата ни умират без вина,
децата ни умират неразбрали
какво значи туй да си живял!
Камбаната със мъка бие
и плаче тихо с всички нас,
душите ни умират бездиханни,
защо родители погребваха деца...
Мълчим, настръхнали от мъка,
настръхнали от болка и от скръб!
И прегръщаме децата си до болка,
и стискаме очите си до кръв.
Погребваха дете! Мълчи!
На никой думи тука не са нужни.
И пет деца във вечния им сън
земята черна утре ще прегърне...
© Диана Димитрова Всички права запазени