Нощта е само някаква си пауза,
разделяща една прегръдка с друга.
Луната бе изпълнена в очакване,
захранвана от нечие безсъние.
Броейки часовете по звездите,
минутите угасваха безсилни.
Зората се промъкна във очите ти
и в тях изгря надеждата на юли.
Студът на утрото почувства се излишен
и бързо се оттегли с тъмнината.
Сред двете ни преплетени тела
намери място само тишината.
Каква е дефиницията за щастие?
Сега го знам.
Каквото ти рисува
сърцето зад клепачите затворени,
да го почувстваш и докоснеш, да е там.
Пред теб да е, когато са отворени.
24.07.2016
© Надежда Тошкова Всички права запазени