ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
4.02.2023 г., 7:37 ч.

Дежавю 

  Поезия
468 1 2

 

По калдъръма стъпвам леко, тихо...

За първи път съм в този град

А всичко ми е...

странно, някак си познато

Отвесва се перде

Врата се хлопва

Някой кашля

Някой звучно някъде се смее

И птички се боричкат за трошичка

Сив котарак на ламаринен покрив

бавничко , лениво се протяга

И като омайващ облак,

разстила се

на сутрешно кафе и на

франзела, ароматът сладък...

По уличката тясна,

бавно , бавно се разлива...

Залепва по изпраната ми дреха

Камбанен звън от някъде пропява

И всичко, всичко,

ми е толкоз близко!

Толкова познато!

Дали не стъпих в някакво,

предишно,

свое измерение...

Дали съм жител на старинен град

Загубих ли се някъде

и пак се върнах...

Вселената ли ме притегли тук, обратно

или пък

самата Аз, тук

пътят си намерих?

Дали е Дежавю?

Дали ума или сърцето

тука ме доведе?

Не зная...

но се чувствам у дома...

 

Valentina Mitova

17/01/2023

© Valentina Mitova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пепи така е - хората по света са еднакви! Благодаря ти! Юри - Благодаря!
  • Животът често е дежавю, спомените не са реалност, и преплетени с емоциите и подсъзнанието, ни поднасят познати ече неща. А хората навсякъде по света сме същите отвътре.
    Хубаво!
Предложения
: ??:??