Похапвахме си с Пешо кървавици
в разгара баш на коледните пости
и спорехме, размахвайки лъжици,
кои народи са в света най-прости.
– Японците! – започнах да се хиля –
През май почитат цъфналите вишни!
Клечат отдолу им като дебили
и с часове кибичат неподвижни!
– Германците! – тук Пешо се разпали –
уж имат ум и усет за живота,
а пуснаха сирийските абдали,
вместо да вземат нас да им работим!
– Швейцарецът! – от завист запелтечих –
живее баш сред разните му Алпи –
вместо да вдигне някое хотелче,
строи колиба от греди и талпи!
– Руснакът сърба яка диктатура –
вместо на Господ моли се на Путин!
– А янкито се има за културен,
но всъщност по е прост от дедо Вуте!
– А символът на простите белгийци
е някакво пикаещо чавенце!
– По-мазни са от тия кървавици
говорещите френски другоземци –
парфюм използват, с някаква помада
зализват се, наместо да се решат,
мъжете даже бръснат си краката
и мишците... представяш ли си, Пешо!
– Виж, българите сме съвсем различни
и нямаме такива дефицити –
не сме ахмаци прости и двулични,
по-скоро сме таланти неоткрити!
Не хулим злобно де когото сварим,
културни сме си, ходим си на гости;
почитаме традициите стари –
особено пък коледните пости!
© Емрих Всички права запазени
Да, усмивката е яка, но обрисуваната картина, ако се погледне по-дълбоко, жалка и комедиино-трагична.
Сатира - еталон по скромното ми мнение.
Поздравявам те!