valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
2.07.2010 г., 9:07 ч.

(Делир)и(умно) 

  Поезия
535 0 4

Искаш да те лъжа ли? Добре!...
Не искаш да усещаш как се гърча?
Очите ми са твоето море,
а аз не мога своя сал да вържа...

Ела при мен. Вземи и помогни...
Защо задържам дланите горещи?
Страстта ми са разпенени вълни,
от тях не гаснат звездните ни свещи.

Ще впия пръсти в твоите коси
и кичури ще трепкат като струни.
Повярва, че съм аз?... Нима си ти?...
Аз нямам общо с твоето безумие....

Сега се пеня, ала гасна сам
под напора на утрешно очакване.
Ще бъда рана. Да! Прекрасно знам -
без въздух не светлеят даже факлите.

Но с ласка ще завърша този стих,
ще те целуна, после ще те гушна...
Да бъда мил към себе си реших!
Бъди и ти със лудите послушна!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аман бе , Вале, приятелю! Пак ли... То е от високите води на Дунава, братле - като се размъти, такива ги носи! Я си хвани едно младо сомче, дето не смуче такива лапни-шарани като мене и тебе и си глей рахата! Кайсиевка знам че имаш, а и пъпеши има- не е болка за умирачка. Колко още има да ги омагьосваш със стихове - да си жив и здрав!
  • Какво друго ни остава на нас, ранените Мъже?
    Прекрасен стих...
    Комплименти!
  • Невероятен стих!
    Поздравления!
  • Да, понякога влюбените изпадат в подобно състояние на неориентираност, объркване, нарушено мислене,помрачено съзнание, халюцинации. Казваме "луди от любов" и какво по-хубаво от това! Поздрав!
Предложения
: ??:??