Volodin (Владимир Георгиев)
3 1
27.04.2006 г., 12:11 ч.

Делириум тременс 

  Поезия
1231 0 8

Напълно атрофирал мозък,

разяден от цироза черен дроб;

безумно погледът ти броди,

главата ти е празна като твоя джоб.

Със страшна скорост в блатото затъваш,

но хич не ти и пука вече от това.

Безмълвно просто си кротуваш,

не те интересува вече и смъртта.

А всичко можеше да е различно -

преди се виждаше велик,

предписваха ти бъдеще отлично,

но как се срина всичко в миг.

И никакви следи от гордост

не забелязва никой вече в теб

и макар, че все те съдят строго,

ти си надигаш чашите без ред .

Единствено в делириума спиртен

откриваш своето спасение

и в миг с отчаяние наситен,

изпадаш в кратковременно забвение.

Отделяш се за миг от делничния хаос,

забравяш за разяждащата мисъл,

че си живял живота си напразно

и светът завинаги те е отписал.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много за отзивите, писал съм го преди пет години и то за самия себе си
  • Познавам много млади хора, които са пропаднали заради него. Лошото е, че никой не си взима поука от това. Поздрав за стихотворението!!!
  • Браво!! имаш много оригинален стил!
    стихотворението е супер! поздрав!
    6/6
  • мдааа, старите хора казват, че пиянството е до гроб ... интересна тема си подбрал и разработил. успех!
  • Поздравления и от мен!Чудесен старт!Успехи и занапред!
  • Олелеее Страхотно е. Харесвам такъв стил на изразяване. Браво
  • За жалост много хора попадат в капана на алкохола и пропиляват живота си!Хубаво си го казал!
  • много е готино и някак различно
Предложения
: ??:??