Денят ме грабва със своите улици.
Потапям се в бесния ритъм на шумния град.
Небето отгоре се плези със своя слънчев език.
Бързам - сега не ми е до него.
Вливам се в морето от хора.
Залива ме техният пулс.
Всеки ден - ритъм и разчертаване.
Въртележка от чувства и цветове - шарен живот.
Кратък пристан в тихите улици.
Втурвам се в лудите вени на моя град...
© Сиана Петкова Всички права запазени