29.05.2008 г., 12:36 ч.

Демони 

  Поезия » Бели стихове
1381 0 2

                                                   Демони

              Душата ми се разплака, обградих се с толкова много демони,

              тя пищи и моли се да спра, не бих могла, напомнят ми за любовта

              и как сили съм намирала да стъпвам по огнени езици, облизващи ме!

              Тя стене и умолява ме, а те разкъсват ме и учат ме да бъда зла!

              Не вярвам в нежните докосвания и в добри дела.

              Животът ми е история, която пиша си сама, не доверчива, не,

              доверявах се и пак упрекваха ме за това!

              Обграждам се със Демони и вече мога да летя!    

              

              

 

© Илияна Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??