Светлина, въздух, симфония -
туй си ти за мен,
но вместо лъчи, хармония -
аз съм измъчен, угнетен.
Стена между нас има,
да я разбия аз не мога,
далеч си ти, любима,
растат мъка и тревога.
Заключен в затвор тъмен,
аз топли лъчи желая,
но вместо вън да съмне -
от самотата изход не зная.
Аз помня слънцето ми,
що забрави за мен,
колко тъжно е да сме сами
и в нощта съм вледенен.
© Георги Всички права запазени