Разхождах се плавно сред своите мечти,
долавях шума на близките вълни.
Изгарях от желание да посрещна новия ден,
а лунна светлина докосваше сърцето в мен.
И все пак слънцето се появи
и с него новите блещукащи искри.
Цветята тихо-нежно шумоляха,
росни капки в чашка си наляха.
Отпиваха вкуса на тайнственото утро
и сънливо си прошепваха "Добрутро!"
Птичи песни приветстваха деня,
а аз спокойно продължавах да вървя.
Слънцето огря цялата земя,
прекоси гори, пустини и поля
и пак се спусна от другата страна,
готово да се появи при нас на сутринта.
Небето в розово се озари,
с изящни багри и земята то покри.
А след това отново се спусна нощта...
за да се усмихне утре на слънцето света.
© Лиза Всички права запазени