Ден като ден. Нищо различно. РС, телефон и кафе. Пръсти, клавиши, стих носталгично за плаж, за вълни, за море. Ден като ден. Гъмжи суета. Мравуняк от хорски надежди. Робот си, робот с рутина, оплетен в житейската прежда. Ден като ден. Ще отмине и той. Ще откъснеш поредния миг в календара. Последния, ще те прати в покой... Ден като ден ще е, мама му стара.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Радвам се, че този стих ви е докоснал по някакъв начин!
Поздрави!