23.07.2005 г., 0:09 ч.

Ден като ден 

  Поезия
773 0 3
Ден като ден.
Нищо различно.
РС, телефон и кафе.
Пръсти, клавиши,
стих носталгично
за плаж,
за вълни, за море.
Ден като ден.
Гъмжи суета.
Мравуняк
от хорски надежди.
Робот си,
робот с рутина,
оплетен в
житейската прежда.
Ден като ден.
Ще отмине и той.
Ще откъснеш поредния
миг в календара.
Последния,
ще те прати в покой...
Ден като ден ще е,
мама му стара.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??