Ден квартален
Аз говоря си, говоря много:
за пияницата, лазещ към метрото,
за народа, сбутан сутрин във трамвая
и за джаз следобед, впиващ се в ухото.
За зелени ябълки пред синята сергия,
за комшията ми, който много пие
(и като Олдъс после вижда светлини),
и за малкото дете пред входа, което малкото си куче бие.
За картите, плющящи върху стара щайга,
за бирата, която свършва много бързо,
за тролея, варкащ се с гърмяща таратайка, ...