Ден след ден опустяваше парка,
позабравен назад - в други дни,
а дърветата вече цъфтяха
без онези щастливи очи...
Ден след ден най-самотната пейка
посивяваше тъжно след нас,
даже птиците тъжно се рееха,
неоткриващи свойте гнезда.
Ден след ден боледуваше вятърът
по момичешки тъмни коси,
по момчешката силна ръка,
здраво стиснала всички мечти... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация