thedac (Димитър Драганов)
873 1129
8.05.2018 г., 2:48 ч.

Ден в нощта 

  Поезия » Любовна
518 1 9

Аз отричам светът да е сив,
ти разпали живота от него –
и издигна в импулса ми див,
от невинност усмивка на бебе.

Не дотичах на коня си бял.
Изгоряла е сабята в боя –
и не зная дали съм видял
великани, кръстосващи Троя.

Не можах да ти бъда Ахил.
През петата сърцето ми бие.
И не зная дали съм открил
красотата на синьото „ние“.

 

Не успях да преборя деня.
Съжалявам за твоите съ̀лзи.
Енергично се спуска нощта,
и обстрелва сърцето ми с гилзи.

На листа те намирам сега…
И рисувам дланта ти от пламък.
А плътта ти, подобно на камък,
със усмивка обходи света.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??