С криле от бели облаци,
в безкрайна синева,
душата ми танцува
Ламбада, Ча-Ча-Ча!!!
Луна ми ръкопляска
от звездния престол,
смутена и поласкана,
оттеглям се с поклон.
А Слънцето ревниво
зад мълнии се скри...
- Прибирам се, бе, мило,
журират до зори!
Обичам да танцувам,
кръвта ми да кипи.
Защо ли,
синхронното ни плуване
във къщи не върви???
© Ивон Всички права запазени