Денят
По утрото се плъзга моят ден
и бавно слиза на земята.
И по килима розовочервен
той стъпките към нас премята.
Със побеляло слънчево око
простора цял развиделява.
От облаци съшитото сако
в небето стройно го вталява.
И жари жадната за слънце гръд
в зелена пазва на земята.
И в крачката - измерена със прът,
лъчите ръси по полята.
На запад тръгва той по своя път
и в дрехата на ход пораства.
И в залеза червен зад оня рът
пожара огнен се разраства.
И удължени сенките лежат
в треви от слънце уморени.
А бързащите птици пък кръжат
под облаците зачервени.
Денят умира бавно във нощта
и няма да се върне вече.
Но друг след него пали си свещта
и носи розово елече...
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много хубав стих!
Поздрави, Никола!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Със побеляло слънчево око простора цял развиделява.
От облаци съшитото сако в небето трайно го вталява...
И удължени сенките лежат в треви от слънце уморени.
А бързащите птици пък кръжат под облаците зачервени.
Денят умира бавно във нощта и няма да се върне вече.
Но друг след него пали си свещта и носи розово елече..."
Изразително ОКО на текста, в погледа на което е въплътена много естетика.
Поздравявам те за това отлично списано стихотворение, Никола
и ти желая нови творчески успехи!