27.05.2006 г., 17:57 ч.
Денят и нощта идват рязко
Като буря денят идва рязко.
Като старост ме кара да искам.
Като страх разтреперва ме силно,
Като в есен, със кал ме затрупва.
И ме блъска денят,
и аз падам,
във краката на дневен пияница.
И залива ме денят със псувните си.
И защо аз все пак не го мразя?!
Той ме хвърля на вълците,-
не му пука.
Той отнема ми всяка усмивка.
Той света не ми дава да виждам.
Все когато опитвам ме бие.
Като буря нощта идва рязко.
Като детство ме кара да искам.
Като в сън със любов ме завива,
Като в лято, нощта се усмихва.
Като старост ме кара да искам.
Като страх разтреперва ме силно,
Като в есен, със кал ме затрупва.
И ме блъска денят,
и аз падам,
във краката на дневен пияница.
И залива ме денят със псувните си.
И защо аз все пак не го мразя?!
Той ме хвърля на вълците,-
не му пука.
Той отнема ми всяка усмивка.
Той света не ми дава да виждам.
Все когато опитвам ме бие.
Като буря нощта идва рязко.
Като детство ме кара да искам.
Като в сън със любов ме завива,
Като в лято, нощта се усмихва.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво,Ясене!Поздравления!
Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Като детство ме кара да искам.
Като в сън със любов ме завива,
като в лято, нощта се усмихва."
... Прелест!...