9.09.2012 г., 12:05 ч.

Денят ми е безумно остарял 

  Поезия
835 1 3

 

 

Посрещнах утрото с отворени очи.
Поредна нощ надвиквах тишината.
Разравях спомени, в мечти се крих
в очакване да съмне светлината.
Импулси блъскаха се в сляпото око,
провираха се в сухите ми вени,
подскачаха от петдесет до сто
като деца от първо отделение.
A кръвното ми стар лекоатлет –
засилва се към по-висока летва,
да скочи двеста ще е жив късмет
и нов рекорд клиничен за сърцето.
Какво ли да напиша за финал...
Посрещам нощи и утра зелени,
денят ми само е безумно остарял...
Но се усмихва още. Като мене.

 

 

 

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??