Денят отмина, но ти още ме преследваш.
Та как аз да избягам от теб,
от образа ти в главата ми, от този неотминаващ
като хронична болест копнеж -
галещи ръце, потръпващи пръсти
виждам, щом притворя очи;
твоята кожа - прекалено мека
си спомням, тъй беше, нали?
Помня как гледах лицето ти с пръсти
и сподавях дъх от трепет неканен,
помня как гонеше съня от клепки морни,
за да ме усещаш още миг, нали, омàен? ...