Вече свикнах да нямам лице
и никой да не може да ме види.
Счупено е и последното крилце.
Блянът е засрамен от обида.
Вече свикнах, че съм част от нищо,
а нищото е част от мене.
И събирам болки по мънисто
със гердан да бъда удушена.
И нощите си вече не живея,
а дните ми ме съдят строго.
Помагат ми да страдам и линея.
Поне не ми остават много.