Девет бури във мене си скрил
и загладил си с шепа морето.
Девет гряха за мен си платил -
да ме пуснат при теб на небето.
Девет нощи забравил си ти,
девет пъти осъмвах без тебе,
ще повтарям до гроба "прости",
никой друг не е бил по-потребен.
Девет рани без билки заших -
да боли, че да помня навеки.
Девет кани със мъка изпих,
девет пъти ти дадох надежда.
Девет утрини ти ми прости,
девет свещи запалих от клада.
Като котките с девет души,
до десети живот ще те пазя.
© Геновева Симеонова Всички права запазени