Очите ти искрящи пак ме сгряват,
ръцете - сноп лъчи - в прегръдка ме стопяват,
а устните, изтръпнали от нежност,
в усмивки слънчеви се отразяват!
Дъгата, мост между сърцата,
нюанси влюбеност прокрадва в погледа ни!
Как вдъхновено оживяват на платната ти,
вълшебни чудеса твори душата !
И ето, днес едва разбрах,
дете си ти на Слънцето и на Дъгатa!