"Детелина"
Останала по себе си, ще ти разкажа...
Лист по лист, есен по есен,
колко обичам да тичам
с поглед по нежната струна
на всичките спомени с тебе,
в които оставихме зима
да ни разказва за крехкото време
на пролет.
И не мисли, че ще научиш
колко самата аз дори не знам
осоленото усещане за „жива” ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация