ДЕТЕЛИНАТА

26.07.2007 г., 21:39 ч.

Поезия

561 0 2

ДЕТЕЛИНАТА

"Махни се от поляната ни! Само я грозиш!

Такава си неугледна, неправилна и жалка!

Сега пък цивриш! Я да млъкваш! По-добре се виж!

Да порастеш такава - ти си просто откачалка!

Къде се е видяло някой тъй да се стреми

да бъде уникат, да няма втори като него!?

Огледай се наоколо - сред другите треви -

да виждаш друга някоя със по-голямо его?!

Ний всички детелини сме красиви, не спори!

Недей се оправдава! От сълзите ти ми писна!..."

Откъсна я едно дете, целуна я дори,

И взе я до сърцето си:
тя бе четирилистна!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Aneta_kz (Анета)

2007-07-26T23:01:14+03:00

!!!
Страхотен стих, Нуше!
Браво!
megans (Магдалена Василева)

2007-07-26T22:12:09+03:00

Прекрасен стих Нуши ... Прекрасен заряд ..Освен синхрон и чудесен ритъм има тема , която не може да бъде подмината. ...В този стих успешно си отразила един от вечните уроци на живота - дори за всички да си неугледен , жалък винаги ще има един , за когото ще си уникален и прекрасен... Поне аз така усетих стиха ти ...Прекрасен замисъл и изпълнение . Браво!