ДЕТЕЛИНОВО ЛЕГЛО
Обърна и гръб много рано – отдавна.
Притисна я в сърцето си – на дъното.
Сложи и кръст. - За слава бе жадна.
Всичко мечтано, от Бога бе сбъднато.
Но самотен бе живота ти в суетата си.
Пари, злато, гордост не топлеха деня.
С крясък на птица черна идва нощта ти
и в хаос злокобен се превръща съня,
Вече никой не те разбираше. - Планина -
можеш да я изкачиш, пребродиш,
но едва ли ще разбереш, че има душа,
с която своите чувства да сродиш.
Но намери се кой в теб да се влюби -
може би - събрат по измамна съдба,
с години от живота нелепо изгубени,
зачеркнал за дълго в дните си любовта.
Той бавно и нежно към тебе пристъпяше,
за да не изплаши яребицата в нейния сън,
ухания на обич край себе си разпръсваше
и песен на славей с най- нежния звън.
Ти се събуди, на вятъра от нежния полъх,
от слънчевото, с обич топло докосване,
облъхна те на люляка син уханния дъх
и погледа страстен - любовно жигосване.
Отвори сърцето си, освободи любовта си
от карцера чер, в който бе го погребала
и избухна огнена, в зениците, страстта ти
за обич, песен и приказки прогледнала.
Ръцете вплетени, тревите галеха нежно,
детелини пръснаха дребните си семена,
ширнаха се поляни зелени, копнежни -
детелиново легло в топъл дом за Любовта.
31 07 2016
© Надежда Борисова Всички права запазени