Детето в мен...

17.10.2013 г., 11:44 ч.

Поезия

616 0 2

Мъглява тишина и дишането си не чувам,

небето мълчаливо в мен се взира

и тази нощ по навик пак будувам,

а някъде в сърцето ми живот умира.

Усещам ледения вятър да ме гали по лицето,

а тялото ми уморено пак изтръпва

и ровя в мислите си да си спомня за детето,

в което плахо се надявам пак да се превърна.

Говоря си с детето от отминали години,

което тъй добре умееше да чувства

и викам му: Ела, дете, и помогни ми...

Отново да науча туй изкуство!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.