Детско стихотворение
Изтритите сандалки на душата ми
забравят как се скачаше на ластик.
Светът оказа се слепен от атоми
и с хляб се храни – не със „сухи пасти“.
Светът оказа се баща на болката
и ударът в ръба на тротоара.
Забравяш полетите си и толкова -
на кротките деца не им се карат.
И слънцето престана да е „лукче“ -то
от джоба на небесната мантичка.
Живот с приведен гръб (какво ти случване?),
по-жалък и от просешка паничка.
Живот наум, назаем, на изплащане.
Отплесването - строго забранено!
Детето в мен стърчи до смърт уплашено -
пред фаровете му е вцепенено.
И само някъде, назад във времето,
мой тебешир чертае смело „дама“,
сандалки по асфалта скачат шеметно
и, от прозореца, ме вика мама.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Лина, Септември, Валентина, Адриана, Силвия, Жанет, Камелия - благодаря ви за милите коментари!
-
"Изтритите сандалки на душата ми
забравят как се скачаше на ластик..."
не бива никога да се самозабравяме, а да съхраним всичко свое - минало и настояще!!! -
И тъгата - носталгия е красива при теб, Радост.
Великолепен стих! -
Радост!
Аплодисменти...
Благодаря, за поетичната наслада!
-
Шегуваш се,че е детско! Ех, ти, Радост! Прекрасно е!
-
Живот наум, назаем, на изплащане.
Отплесването - строго забранено!
Детето в мен стърчи до смърт уплашено -
пред фаровете му е вцепенено.
А когато убием детето у нас,какво ни остава.
Поздрав, Рег, радвам се, че си тук. -
Разкошен стих, Радост! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
(и моите цървулки са изгнили)
Смалява се светът щом ти пораснеш
и няма място в него за наивници.
Но пък е хубаво - веднъж годишно
от сън,от стих,портрет на стара стряха
да наредиш от пъзелите приказка.
И да забравиш колко си пораснал...
Ех, Рег... Раздипли ме...