ivanbardarov (Иван Бърдаров)
95 66
17.03.2017 г., 17:50 ч.

Детство 

  Поезия
1012 3 6

Детство

 

Катерих джанки във съседен двор
когато бях дете невръстно.
От наш'те сливи не знам защо
по-рядко плодове откъсвах.

 

В тревите там лежеше бомба
със кухо тяло, без заряд и мощност.
С бръснарско ножче, на нея помня,
разрязахме трупа на земноводно.

 

Да, бяхме палави и бяхме диви,
прескачахме оградата от раз.
И бягахме, съседът щом ни види,
с джобове пълни, с мръсна газ.

 

На близо беше и дерето
и в него - някакъв тунел. 
Големите се спускаха с въжета,
а аз над тях събирах смелост.

 

И помня как веднъж със колелото
направих салто и го потроших,
при все, че бях обгрижван отговорно,
но ето, имам своите бели.

 

Дори веднъж участвах във грабеж
на кръгли заготовки за капачки.
Слепени с дъвка по две в жетон,
ги пъхахме в игрални автомати.

 

Обичах пистата с колите,
воланът в двете ми ръце,
осемдесет и някоя година,
фришопът, миналия век.

 

А там, зад шоколадената фабрика,
открихме нашето море.
Със стиропорни лодки в него плавахме
и лятото прекарвахме добре.

 

С фунийки целехме се дори до кръв
и с топчета играехме на пясъка.
И май във нищо не бях аз пръв,
но имам спомени останали.
                                               
А в двора с неизбухналата бомба
стоеше къща с библиотека,
в която за първи път разлистих книга,  
със стихове от няколко поета.

 

© Иван Бърдаров 2017. Всички права запазени.

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толко добре,красиво описание на детството,!!! И ми е тъжно...Моите поздравления!
  • Върна ме в деството и мъничко ме налегна носталгия. Много ми хареса стихотворението! Поздравления!
  • Поне имахме истинско детство!
  • Благодаря Ако трябва да съм честен не е само безгрижие детството, но определено с радост си припомних моменти, които сега ме карат да се усмихна. А онзи грабеж на заготовките за капачки, като ни подгони един пазач и хукнахме да се спасяваме. И от двуметрова ограда всички цопнахме в някакъв стъклен памук
  • Какво ли не открива детството... Навярно детето още носиш в себе си.Браво!🐎
  • Детство мое,реално и вълшебно,
    детство мое, така си ми потребно,
    все се мъча при тебе да се върна,
    яхнал пръчка, при тебе да се върна.....тази асоциация направих.Чудесно си го описал. Най - безгрижното време от нашия живот. Поздравления!
Предложения
: ??:??