Децата винаги играят неуморно,
едва разсъмва се, навън те в миг излизат,
тревата под краката стон отронва,
сребриста пот челата им посипва.
тетрадки и учебници захвърлят,
велики са идеите в главите -
от топките, до плачещите кукли,
море от смях оглася висините.
о, всичко е реално и вълшебно,
един път във живота си дете си,
радостен вик сърцето ти отронва:
един път?! А защо ли не навеки. ...