Години отлетели,
най-прекрасното от мен сте взели,
от спомена за вас душата ми тъгува,
детство мое, защо със мене се сбогува?
Внезапно то от мен си тръгна
и сърцето ми в сълза превърна,
завинаги във мен остава
спомен - нелечима рана.
Винаги ще тъгувам,
с детството се сбогувам,
един ден ще дойде, друг ще си тръгне,
но моето детство не ще се върне.