radoslava29 (Радослава Михайлова)
278 370
22.01.2009 г., 11:00 ч.

Детството не се сбогува 

  Поезия
635 0 4
Детството не се сбогува

Не я чакай пак - тя няма да се върне,
онова красиво, слънчево момиче,
което можеше вятъра да прегърне
и с венец от жълтурчета да тича...

Не я чакай, няма я онази,
която вярваше в неизпълними чудеса,
някой по детски сплетената плитка отряза,
с която припкаше в майските утра...

Не я чакай, тук, където оставаше
да играе и пее навред
и макар, че отпред две зъбчета нямаше,
да пее с гласче като мед...

Не я чакай в двора на баба и дядо -
със шарено сукманче - да къса цветя,
не я търси, с обелено коляно
да тича навън, усмихната, под дъжда...

Не я чакай в класната стая,
на първия чин до прозореца вляво,
да пише ту точка, ту запетая
и на някой скришом да подсказва...

Не чакай някоя смешка отново да каже
и да танцува в стаята сама,
не я чакай да прави замъци на плажа
и с бои да рисува пъстроцветна дъга...

Не я чакай, това дете умря,
детството тръгна без да се сбогува...
а така ми се иска за миг, ей така,
отново онова дете да се почувствам!!!


© Радослава Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е , Ради.Наистина детството е най-щастливият момент на човека.Пожелавам ти колкото и невъзможно да е , ти да запазиш детското у себе си!
  • Хубаво е да запазиш завинаги частица от детското в теб. Харесах стихотворението. Поздрави!
  • със Смеш'

    п.п. редът от В. Ханчев или сложи в кавички или го кажи с твои думи...
  • утра- тва е гадно
    това дете ... умря - това е още по- гадно
    разводнила си много ...
Предложения
: ??:??