В нощната прохлада
душата ми нежна, млада
под луна и звезди
иска да забрави беди.
И ти, девойко прекрасна,
спаси ме от самота ужасна
и като птиче волно полети
сред хиляди мечти,
като роза чудна цъфти.
И душа на теб се моли -
спаси ме от неволи,
камък от сърце свали,
поне за миг да сме сами...
© Георги Всички права запазени