няма нищо по хубаво от лошото време
навън снегът да гърми
тя сгушена в мене
галейки моите коси
рамене опряни в бедрата
а мен така да ме мързи
нежно прошепвам словата
и целувам "моите" очи
ръцете преплетени в пръсти
искри отразяващи се в лед
пламъци от огъня бушуват гъсти
целувка по нослето и всичко е наред
погледи срещащи се като магнити
въздухът-мозъчни вълни от страст
синхронизация на мечтите
любов неподвластна на нас
© Всемнелюб Всички права запазени