Разказваш ми, че вярваш в любовта,
в единствената – вечна и голяма!
Че осмото е чудо на света –
невидимо, а не мираж измамен.
Разказваш ми – за сплетени ръце,
за залези червени, будни нощи,
за пясък с нарисувано сърце
на лунен плаж какъв разкош е!
Разказваш ми така, като че ли
светът току-що бил е сътворен
с магия свише, ала надали
разбрала съм, че случва се до мен...
Щастливите живеят във света,
създаден от ръката на магьосник.
Завиждам ти, че вярваш в любовта.
А аз дори не вярвам в Господ.
© Мая Попова Всички права запазени