20.02.2023 г., 23:22 ч.  

Диаболично 

  Поезия
924 17 7
Вече не зная искам ли нещо,
щом се разпадам на атоми грешни.
Косо поглеждам върха на иглата.
Спира в косата дъхът на сланата.
Сякаш узряло е новото тяло.
Иска назаем живот неживяло.
Факел в полето, мечтата догаря -
фас доизтляващ от ярка цигара.
Пет-шест въпроса бележат челото -
татуировки на спомен от злото.
И хоризонтът самотен замръква -
окръжност затваря последната ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??