- Ах, ти, от де взе се, палавнице-хубавице,
спри се, стига пи ме, не остана ми душица,
нощем в сънищата препускаш и живееш,
денем мислите обсебила - владееш,
мяташ ме от полюс в полюс - хем по теб горя,
хем ме давиш в най-дълбоката вода!
Не мъчи ме, ако ме обичаш - отърви ме!
по-добре завинаги сърцето ми вземи ми!
- Веднъж паднал - до живот си ѝ в капана.
диагнозата е земен Рай и Ад - спасение няма,
в небесата ще летиш, ще се давиш и гориш,
хиляди пъти ще умираш и ще се родиш,
верен и неверен, сит-преситен, гладен-жаден,
ще си носиш вечно кръста безпощаден,
обречен да си болен на живота от лудостта,
с друга дума - в капана си на Любовта!
© П Антонова Всички права запазени