severianin (Валентин Чернев)
417 677
23.05.2012 г., 12:53 ч.

Диалектика ІІ 

  Поезия
545 0 7

 

       “Не засипвай душата си с моята зима...”

                                           Иван РАДОЕВ, “Болният”


 

Вън е зима.

На пътя сме двама сред мрака.

Аз вървя, но не знам докога и до колко.

Ти не спирай да крачиш.

Не бива да чакаш –

не измъчвай душата си с моята болка.

 

Вън снегът е до пояс.

Не мога да мина.

Не по кучешки – вън е по вълчи студено.

Ти върви!

Може би ще намериш пъртина.

Не затрупвай душата си с преспите в мене.

 

Още малко и може би вече ще съмне.

Ти не спирай!

След бурите пролети има.

Не поглеждай към мен по пътеката стръмна –

не засипвай душата си с моята зима...

 

Но когато достигнеш завоя последен,

или просто в сърцето ти пари жарава,

или духа в лицето ти вятърът леден –

спри за миг, почини.

Позови ме тогава

 

и, утъпкал пъртина през преспите снежни,

прекосил по зова ти пространства и време,

аз ще дойда,

предлагайки сила и нежност,

и в душата си твоята болка ще взема.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??