27.09.2006 г., 13:39 ч.

Диалог 

  Поезия
720 0 4
Питат:   "Докога ще раздаваш душата си?
            Не виждаш ли, че те ограбват?"
Казвам: "Надникнете в очите ми -
            нима търся награда?"
Питат:   "Докога ще събираш огризките 
            от сърцето си младо?"
Казвам: "Толкова много ми искате -
            за мен какво ще остане,
            ако първата болка отхвърля? -
            самотата настръхнала
            и празната рана..."

Казват: "Любовта наранява - 
            забрави я!"
Питам:  "А нима сте забравили
            как я чакахте вие?"

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??