Гледаш ме в очите - тъй познати!
Виеш, виеш - питаш - чедо мило!
Питаш ме къде и как е тате:
в лозето не идва, а април е.
Крис, не вий така, ще вия с тебе!
Вия Крис, но в мен, и по човешки.
Само той наричаше ни "чедо",
и разбирам колко ти е тежко.
Крис, когато ти се разболя
със сълзи за теб заплака тате.
Теб спасихме, него - не можах...
Сам сами сме, Крис, от днес нататък.
Крис, не вий така, ще полудея!
Моля ти се Крис, не вий така!
Трябва, Криси, с теб да оживеем.
Двама сме - най-близки на света.
© Цонка Петрова Всички права запазени