hristam (Христина Мачикян)
531 928
8.07.2011 г., 21:47 ч.

ДиаЛогично 

  Поезия » Любовна
837 0 4

Слушай, сестро, жени сме. Присъда е
след съдбата си женска да крачим.
А мъжът - той е вечният съдник
и причината скришом да плачем.

Знае как да прикрива зад шепот
мъжки страсти - почти необятни,
да  събира сълзите ти в шепи...
и след миг да ги хвърли на вятъра.

Може в теб да се свре - като вопъл,
по-хроничен от стар зъбобол,
любовта ти да глозга до кокал.
След това да я стъпче на сол.

                    ***
Слушай, сестро, жена съм. Присъщо е
да посрещам  съдбата по мъжки.
Любовта ми - без ресто за връщане,
а ръцете - до край да прегръщат.

Аз не винаги светя светулково,
и не винаги галя по бузите.
Заболи ли ме - бясно се втурвам
и руша всички бивши илюзии.

После може да яхам метлата
и да паля среднощни прокоби -
да ми светят, докато пропадам
от небето си стръмно... нагоре.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??