Слушай, сестро, жени сме. Присъда е
след съдбата си женска да крачим.
А мъжът - той е вечният съдник
и причината скришом да плачем.
Знае как да прикрива зад шепот
мъжки страсти - почти необятни,
да събира сълзите ти в шепи...
и след миг да ги хвърли на вятъра.
Може в теб да се свре - като вопъл,
по-хроничен от стар зъбобол,
любовта ти да глозга до кокал.
След това да я стъпче на сол. ...