В квартално кафене си пиех чая

           и разговор дочух - съвсем накрая.

           На масата съседна двама млади

           горяха на любовните си глади:

           ..........................................................

           ..........................................................

-        Ръцете ти са тягостно студени!

-        Сърцето ми обаче е горещо!

-        О! Страстно търся място там за мене!

-        И още как! То крие  свято нещо.

-        Ще изтърпя студа на твойте длани,

          за да открия тайните в сърцето!

-        Не се измъчвай! Там е любовта ми.

          То - милото - от тебе е превзето!

-        Тогава ще затопля хладината

          с дъха от вулканичните ми страсти.

          Ще стигна до недрата на душата

          със чувството, което в мене властва!

-        Внимавай! По-горещо е от Ада!

          Но не е Ад , а Рай  от чудеса

          на обичта - макар и твърде млада,

          изгряла в неоткрити небеса.

           .......................................................

           .......................................................

          На диалога станах ням свидетел -

          на танца между страст и добродетел.

          Къде ще стигне пътят им накрая -

          във пъкъла на Ада или в Рая?!