Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
15.06.2007 г., 21:21 ч.

ДИХАНИЯ 

  Поезия » Любовна
1092 0 13
 

Какво да ти кажа? Че пак те обичам?

Та има ли смисъл от нови лъжи?

Пресичахме чувства и бяхме различни,

но всичко е в спомена, който шепти.

Какво още искаш? Измъчваш до болка.

Щастливите дни преклониха глава.

Изплакаха всичко в очите на друга -

която с усмивка помаха с ръка.

Сега погледни ме, въпросът напира -

какво те завърна отново към мен?

С усилие, виждам, редиш мили думи,

пристъпваш без страх, но нагледно смутен.

Припомням си изгрева светъл  в очите,

пречупен от залез в крещяща луна...

Дихания празни, попили в звездите,

изгрели виновно самотни в нощта.

      ......................................................

В очите поглеждаш ме, молиш през сЪлзи

и гузен изричаш отново лъжи.

Обичах те много и силно... до болка.

Но  друга съм вече... Сега си иди!

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??