severianin (Валентин Чернев)
417 677
5.05.2012 г., 15:58 ч.

Дий, конче... 

  Поезия
1747 0 10

ДИЙ, КОНЧЕ...

 

      “Конче врано под луна голяма...”

               Федерико Гарсия ЛОРКА, “Коннишка песен”

 

Дий, препускай, конче мое, скачай,

прекосявай напреки полята!

Слънцето залезе, падна здрачът,

ще изгрее всеки миг луната.

 

Тичай, конче, тази нощ е тъмна,

дишай с ноздри пламък, мятай грива –

да препускаме, доде се съмне,

в дън горите Тилилейски диви.

 

И какво, че няма край и свършек

този път пред мен в тъмата глуха,

че боде очите сухо върше,

че не свири кос, а буха бухал?

 

Ти препускай, мое конче врано,

с грива – свила и с гореща кожа!

Та какво, че с теб една поляна

цял живот да прекосим не можем,

 

че галопът всъщност е измама...

Ти препускай! Още съм в седлото.

В черен мрак ли яздим с тебе двама

или прекосяваме живота?

 

Затова ли, конче хвърковато,

уж се къпеш цяло в лунна пяна,

уж препускаш, а сме все в гората –

все на тая същата поляна?

 

Полунощ е, но е всъщност рано.

Ти не спирай, не скъсявай крачка!

Люшкай грива, мое конче врано –

моя стара дървена играчка.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Милост! Стига вече с тези кон, ездач и път... Колкото и да са фундаментални въпросните символи и връзката им с шаманизма, става леко досадно, дори и човек да не е чел всичките вариации... Пожелавам си стихче за... малкия храбър оловен войник. Хубав и ден!
  • Поздравления! Дори ми прозвуча, като писано от дете... Възраст ли?...
  • Поздравления!
  • Браво!
  • Поздрав, Валентин!
  • Прекрасно!
  • Силен метафоричен образ е това конче, с което прекосяваш живота си, Поете.
    А звученето на стиха увлича – като вихрено галопиране...
    Привет!
  • "Ти препускай, мое конче врано,
    с грива – свила и с гореща кожа!
    Та какво, че с теб една поляна
    цял живот да прекосим не можем,

    че галопът всъщност е измама..."

    Ех, Поете, Поете...


  • Поздравления! Според мен стихотворението трябва да звучи така, че и който не владее съответния език да се заслуша и да може да се наслади. Без това да е самоцел, разбира се. Това стихотворение съответства на моята представа за стих, който заслужава най-високата оценка (хубаво е, че има начин да се изрази и цифром, с "отличен", по-лесно е).
Предложения
: ??:??