purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
11.05.2013 г., 11:44 ч.

Дилема 

  Поезия » Любовна
684 0 7

ДИЛЕМА

 

 

 

Ние нямаме два пътя,

а общият е невъзможен.

Не можем да имаме и две смърти.

Иде ми да се отровя!

А тебе да стисна за гушата!

Нямаме път за двамата...

За повече не искам да слушам!

А този не ми трябва.

 

Слънцето изтича от небето,

както го е правило от памтивека.

Родено за всички – на всичките свети,

но не и във наш′та пътека...

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно!
  • Напомни ми стиховете на един известен гръцки поет:
    "Тъй искам да изчезна, да ме няма -
    ни в светлината, нито в мен самия..."
    Едва ли може да се изрази, да се внуши по-силно и по-кратко отчаянието, непрогледността, трагизмът...
    Изумена съм от коментара на Валентин Чернев, който явно не познава творчеството на автора. Та ако ги разглежда откъснато, поотделно, същото би могъл да каже за много от стихотворенията и на Яворов, и на Дебелянов, и на Паламас... Въобще не мога да го разбера...
  • Поезията е духовна неудовлетвореност, а не сексуална. Тези удивителни на коментиралите преди мен значат нещо, но са по-скоро премълчаване. Премълчаване на факта, че тук се срещаме с паралитература - пак литература, но съществуваща винаги до и край високата. С една дума - квазипоезия. При това "гарнирана" с цели две шестици. Странен вкус, странна естетика...
  • Ехееее,да я стиснеш за гушата?Защооооо....
  • .....!
  • !
  • !**
Предложения
: ??:??