hri100v (Христо)
10 1
7.12.2010 г., 16:07 ч.

Дим от въздишки 

  Поезия
849 1 2

Дали бе за мене, дали бях за теб.
Онази прекрасна въздишка,
която стопява сърцето от лед
и пали го с пламъци чисти!

Гори - не, догаря пожарът сега.
В нас тлеят дните предишни.
До теб съм, до мен си, а в нас самота.
За всички - потребни, за двама - излишни!

© Христо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Белла!
  • Щом пожарът не е съвсем затихнал,възможно е да се разгори отново!
    Пожелавам!
Предложения
: ??:??