XXX
ПРОТЕГНИ, протегни
най-после към мен
своята толкова женствена,
толкова истинска нежност -
в тази снежна ръка,
в тези пет изваяни пръста...
Непокорна бъди!
И лудей! И мами!
Но не ме приковавай на кръста!
XXX
ДУШАТА ми е
крехко, полско цвете.
И с нея не търгувам
всеки час!
Потрябва ли ти,
докосни я с обич...
И в теб ще се разтворя
аз.
П. Пацев - 02.08.2012 год.
© Петър Пацев Всички права запазени