Нека помълчим за малко,
нека само помълчим.
Заслушани в сърцата си,
двамата да полежим.
Нека да отпусна глава
на умореното ти рамо.
Нека бъда с тебе още
поне минутка само.
Целуни ме за последно,
та след месец-два
още устните да парят
от твоите уста.
Нека помълчим за малко,
живота да издишваме.
Заслушани в сърцата си,
съдбата да изписваме...
© Стефка Георгиева Всички права запазени
докоснаха ме думите, ти...
Стефка, сърдечно..