Пак ти пиша от душата строфа,
припнала след истинска мечта.
Но отново сякаш катастрофа
кара ме на прага да се спра.
И в завръщане, и в бягството към тебе
няма как да страдам за мълва,
че от мисли споменът обсебен
към сърцето нежно отлетя.
И в косите вятърът не спира
да разсипва перлени звезди.
Топла обич от сърце извира,
думи святи за любов мълви. ...